Notifications
Clear all
Вдъхновение с Поезия и Стихове
14
Posts
1
Users
2
Reactions
249
Views
Topic starter
29/07/2024 6:18 pm
ЕДИНСТВЕНАТА МИ МЕЧТА
6 септември 2010 г. в 01:41 ч.
Във вятър някой ден
ще се превърна.
Ще успея
себе си да покоря.
ще се превърна.
Ще успея
себе си да покоря.
Любовта в сърцето си
напълно да разгърна.
Това е тя -
единствената ми мечта.
Над морета и поляни
ще се рея.
Ще милвам хората
с топлия си бриз.
От радост като слънцето
ще грея.
Ще служа, но не
на собствения си каприз.
Опознал самотата
в болка и тревога.
Ще нося знанието
от опита си в мен.
И точно с него знам
ще мога
от човек да стана
творецът съвършен.
Но пътят ми до тук
не ще да свърши.
Колкото и странно
някак да звучи.
Нов свят ще се отвори,
когато старият завърши.
Повдигайки завесата
започва да личи.
За таз мечта
не бих се борил.
Макар да ми остана
една едничка тя.
Но с радост бих
сърцето си отворил.
Направо да я преживея
ще си позволя!
This topic was modified 6 months ago 2 times by Allistar Center
Topic starter
29/07/2024 6:20 pm
В ЛЮБОВТА СЪМ ВЛЮБЕН
30 октомври 2012 г. в 00:04 ч.
От къде да взема думи за да обясня,
мигът в който снежинката се ражда?
Мога ли с рими чувствата да загреба
и да опиша това което ги поражда?
Величието наше кажи ми - как да изразя?
Свободата в слово - как да я затворя?
Не, не казвай всичко - ще те разбера!
И отново с усмивка утре ще те заговоря.
Ах ти...
Кажи ми как да те наричам?
Отидох, край - вече съм загубен!
Не мога да те назова, а как силно те обичам.
О, май не в някой, а в любовта съм влюбен!
This post was modified 6 months ago 3 times by Allistar Center
Maria Gezenchova reacted
Topic starter
29/07/2024 6:22 pm
ЕДНО ЛИ Е ДА ГО ОПИША
31 октомври 2010 г. в 01:10 ч.
Едно ли е да го опиша,
чудото в тоз живот?
И книга да е, ще я изпиша,
на кой да дам тепърва ход?
На звездите ли прекрасни
събрали толкова мечти?
Или на слънцето, че никога не гасне,
способно с допир да ме съживи?
На вятъра ли неуморен,
погалил толкова коси?
Или на океана непокорен,
преплетен с човешките съдби?
За кой да пиша ми кажете,
за кой да ви разкажа аз?
Кой е по-достойният? Не ме лъжете!
Кажете кой е и започвам, тук от ряаз!
За цветето ли тъй красиво,
зарадвало безброй сърца?
Или за детството ни диво,
когато бяхме мънички деца?
За изгрева изпълнен с надежда,
събуждащ ни от сън дълбок?
Или за красотата на залеза, тъй нежна,
преливаща от ден в нощ като поток?
Едно ли е да го опиша,
чудото на тоз живот?!
Във всичко знам, че Богът диша!
Не виждам по-добро за моя вот!
За душите ли изящни да гласувам,
смело гмурнали се в мрака неизвестен?
Във въпросите си вече бавно плувам,
Задавам и поредния си! Отново неуместен!!
Кажете? Кое е нещото, което
не е чудо на света!?
Отправил поглед в небето!
Моля се да разбера!!
This post was modified 6 months ago 2 times by Allistar Center
Topic starter
29/07/2024 6:27 pm
ВАЛИ КРАСОТА
13 септември 2010 г. в 02:00 ч.
Излива се времето в бездна безкрайна,
и капки от спомени бегло ловя.
Изписали приказка вълшебно омайна,
разказана сладко дълбоко в съня.
Бе толкоз красиво понякога жалко,
сънувах кошмари,сънувах мечти.
Дори се събуждах макар и за малко,
но всичко остана в далечно преди.
Сега се оглеждам и виждам с наслада,
светът илюзорен в сладкия сън.
Танцувах в него изящна балада,
и странно видях се внезапно отвън.
В ритъм се носех чак до забрава,
винаги ставах по-добър от преди.
Маестрото свиреше ниска октава,
усещах от страст кръвта ми да ври.
Не спя ли сега или вече съм буден?
Не е ли всичко сън във съня?
Въпросът задавам си леко учуден!
Където погледна вали красота!
Topic starter
29/07/2024 6:30 pm
ПОСВЕТЕНИ В МЪДРОСТТА
8 септември 2010 г. в 01:54 ч.
Изминал ден, нощта на гости кани,
със нея смесва се в загадъчен сумрак.
Дълбоко в себе си надежда тайно храни,
че утре слънчев ден ще бъде пак.
със нея смесва се в загадъчен сумрак.
Дълбоко в себе си надежда тайно храни,
че утре слънчев ден ще бъде пак.
В плавен цикъл се редуват,
заменят се взаимно, кротко те.
Омаен танц на бис танцуват
и ритъм с чувство, времето кове.
Изгаряща любов завинаги ги свързва,
напук на разликите между тях.
За миг дори не им омръзва,
танцуват те във весел смях.
Смисъл ценен един на друг придават!
Дълбоко посветени в мъдростта!
Значението на другия, не ще забравят!
Не може ден да има, не съществува ли нощта!
Topic starter
29/07/2024 6:32 pm
ТОЗ, КОЙТО...
6 септември 2010 г. в 01:40 ч.
Тоз, който е жаден,
другите да управлява.
Нека жаждата си
със смирение да утолява!
другите да управлява.
Нека жаждата си
със смирение да утолява!
Тоз, който иска всичко
за себе си да има.
Нека да се учи да дава,
а не да взима!
Тоз, който за придобивките
на ближния завижда.
Страданието замаскирано
зад тях не вижда!
Тоз, който добре от опит
себе си познава.
Той няма нужда,
ни от лаври, ни от слава!
Тоз, който постоянно
другите отрича.
Ще е добре като начало,
повечко да се обича!
Тоз, който за победа
във битките с жар воюва.
От дуалността е движен,
монизма той оплюва!
Тоз, който цели и желания
по пътя размножава.
Не е способен на пътуването
да се наслаждава!
Тоз, който съвършенството
във всичко е открил.
Върха на просветлението
той е покорил!
Тоз, който цветето на любовта
в сърцето си засажда.
Плода на радостта облян
в щастие ще ражда!
Тоз, който отговорността
за чувствата поеме.
Ще бъде Алхимикът,
владеещ материя и време!
Тоз, който сега чете това,
е късче от ярка, красива светлина.
Дори и да не си напълно убеден,
това е факт вечен и непроменен!
Записан дълбоко
в светлинния ти ген.
ТИ СИ НАПЪЛНО
СЪВЪРШЕН!!!
This post was modified 6 months ago by Allistar Center
Topic starter
29/07/2024 6:34 pm
СМИСЪЛА
24 юли 2010 г. в 13:47 ч.
Дали живота има смисъл
и ако е така какъв е той?
В търсене задаваме въпроса,
а отговорите безброй.
и ако е така какъв е той?
В търсене задаваме въпроса,
а отговорите безброй.
Ще каже някой смисъла един е
и вече го разбрах.
И това ще ма накара да избухна
целия в смях.
Смисъла не се открива,
той само се предава.
Тъй както любовта не се намира,
тя може единствено да се раздава.
За тез които в живота търсят смисъл
той просто е безсмислен.
Това,че са търсачи за тях е смисъла,
единствено от тях е той измислен!
А тез които мислят,че го знаят,
много скоро пак ще разберат.
Сегашният ще почнат да забравят,
и като стар в гроба му ще погребат.
Но това е тъй прекрасно,
напомня ни за стари светове.
Да избираме съзнателно и ясно,
да си припомним, че сме вечни Богове.
Topic starter
29/07/2024 6:35 pm
БЛАГОДАРНОСТ
15 юли 2010 г. в 10:56 ч.
Благодарност в сърцето ми покълва,
нежен стрък на благодат.
Признателност душата ми препълва,
към Единния, Твореца нам познат!
нежен стрък на благодат.
Признателност душата ми препълва,
към Единния, Твореца нам познат!
Благодаря, че вечно си с мен,
дори когато чувствам се самотен.
Благодаря за днешния ни ден,
от двама ни взаимно изработен!
Благодаря за правото на избор подарено,
свободен правиш ме, тъй както си и ти!
Благодаря, че няма нищо забранено,
от благодарност душата ми ще излети.
Благодаря за спомените сладки,
събирани по прекрасния ми път.
Благодаря за миговете кратки,
които сърцето могат да ми спрат.
Благодаря за бъдещето вечно,
изпълнено с безброй мечти.
Благодаря ти най-чистосърдечно,
за туй, че огънят в мен гори.
Благодаря за единствения миг сега,
уникален, вечени и неповторим.
Благодаря за силата на любовта,
с нея знам, че съм непобедим!
Благодаря за всичко мили Боже,
и моля те да ми простиш.
Благодаря ти дори и да не можеш,
избора оставям на тебе да решиш!
Tsvetelina Zh. reacted
Topic starter
29/07/2024 6:36 pm
БЕЗКРАЕН ПЪТ
9 юли 2010 г. в 14:15 ч.
Безкраен път във вечносттта
сме тръгнали да извървим.
Събирайки в бездънната душа,
грижливо опита неоценим.
сме тръгнали да извървим.
Събирайки в бездънната душа,
грижливо опита неоценим.
Анализиран от ума ни неуморен,
превръщаме в знание за сетен миг.
Но винаги ли той е отговорен,
нима е плод на кратък нервен тик?
Дали ще дръзна някога да контролирам,
лукавия и ненаситен ум?
Кога ще мога мислите си да сортирам,
да спре в главата дразнещия шум?
Въпроси като тези си задавам,
достигнал аз до кръстопът!
Но ни едничък отговор не получавам.
Напротив! Питанките се множат!
Понякога се чувствам тъй безсилен,
отчайващо нищожен, негов роб.
От мисли и безброй въпроси изнасилен,
затворен жив във тесен гроб!
Защо не пробвам аз на него
урок едничък да му дам?
Напук на гордото ми его,
да взема пък да се предам!
Ще седна да го наблюдавам,
как жадно с мене иска да играе.
Но тишината няма да продавам,
ще го оставя сам да си витае!
От отговори вече нямам нужда.
Не мерси! Благодаря!
Подхранват те изгода чужда.
Да, точно тази на ума!
И ето изправям се безстрашен,
не ме е страх, че мога да сгреша!
Тръгвам по пътя дълъг, прашен,
опита безценен с любов да събера!
Topic starter
29/07/2024 6:37 pm
ЛЮБОВТА
20 май 2010 г. в 01:54 ч.
Искам да напиша с главни букви думата ЛЮБОВ,
тъй силно е желанието ми пораждащо в мене този зов.
Че искам да крещя с пълен глас, останал чак без дъх
да викам силно аз мечтая, качил се на космическия връх.
тъй силно е желанието ми пораждащо в мене този зов.
Че искам да крещя с пълен глас, останал чак без дъх
да викам силно аз мечтая, качил се на космическия връх.
Да пръскам светлина навсякъде, където видят ми очите,
не чувате ли колко силно искам аз? Не си запушвайте ушите!!!
Защото силата ми е невероятна, тъй огромна,
от Бога ми е подарена на неговата е подобна!!!
Със тази сила всичките сърца ще мога да отворя,
защото чрез словото на Бога, аз на вас говоря.
Защо си мислите ви пиша тук сега това???
Една единствена е тя, причината, наричаме я...
ЛЮБОВТА!!!
Topic starter
29/07/2024 6:41 pm
Това беше всъчшност първият ми стих по онова време и вдъхновението дойде от една история за Конфуций и неговите ученици в която той се е събудил и разказал, как в съня си е бил ангел. Но после се е зачудил дали съня му не е бил реалност а преживявамето му с учениците всъщност един сън 
Сън
19 май 2010 г. в 00:03 ч.
Сънувах странен сън,
в който с ангелски криле летях.
Изпълнен с любов, свободен,
в едно с всички ангели се слях.
Вълнувах се безкрайно
от божествената среща с тях.
Почувствах всеки като част от мене,
и тогава осъзнах.
Не кой си мислех,
а кой всъщност бях.
Събудих се от преживяното,
и мъчех се да разбера,
дали сънят реалност е
се питах без да спра.
А може би съм ангел,
сънувайки сега това
Не беше ли това реалността
ми мина през ума?
This post was modified 6 months ago 2 times by Allistar Center
Topic starter
29/07/2024 6:46 pm
ВСИЧКО В МЕН ЖИВЕЕ
4 ноември 2010 г. в 02:02 ч.
Аз винаги на път съм,
странствам в безкрая.
Началото творящо аз съм!
Началото, но също съм и края!
странствам в безкрая.
Началото творящо аз съм!
Началото, но също съм и края!
Всичко в мен се ражда и живее,
от адът през покоя чак до рая.
Искрица всемогъща нежно пее,
В душата ми неповторима зная.
Това е то, моето призвание
Да бъда АЗ, собственото знание
Това е тя, безграничната ми свобода
Да бъда всичко, само като избера!
Topic starter
29/07/2024 6:48 pm
СПОМНЕТЕ СИ КОИ СМЕ
31 октомври 2010 г. в 01:12 ч.
Потопени в раздяла,
откъснати един от друг.
С превръзка на очите бяла,
зариваме се с боклук!
откъснати един от друг.
С превръзка на очите бяла,
зариваме се с боклук!
Отвръщайки на удара с удар,
си мислим, че ще победим.
От огън ставаме на угар,
светлината гасне яко дим!
Наточили си острите езици,
пляскаме се яко през лицата.
Размятайки като камшици
си късаме парчета от сърцата!
Забравяме за другата си буза,
че можем и нея да обърнем.
За нея иска се обаче муза,
по-лесно е да им отвърнем!
Не правим нищо ние грешно
В нашата реалност си седим
Не е ли обаче малко смешно?
Само се оплакваме, че си вредим!
Спомнете си! Че ЦЯЛО СМЕ, сега е спешно!
Спомнете си кои СМЕ! Спомнете си!АМИН!
Topic starter
29/07/2024 6:50 pm
ОСЪЗНАТОСТТА
15 юни 2011 г. в 00:59 ч.
Безсметното богатство всички носят,
не знаейки, че те самите са това.
По улиците крачат, скитат, просят
мимолетно "щастие" за лев и два.
не знаейки, че те самите са това.
По улиците крачат, скитат, просят
мимолетно "щастие" за лев и два.
С напъни кървящи раждат самоличност,
превръщат се веднага в замръзнала вода.
Робувайки на тази пуста себичност,
заключват се в затвор, обричат се на самота.
Търсят място вътре по-удобно,
забравяйки за туй, че имат свобода.
Новото различно е, но на старото подобно,
ридаят ангелите тъжни с пречупени крила.
В болката красива нещо се заражда,
проблясва истината леко в тъмнината.
От радостта игрива затворът се разгражда,
със сила изпълват се сега крилата.
Летете вие ангели прекрасни,
възкръснали от въглени в прахта.
Преборихте и мъките ужасни,
преборихте страха, лъжата и смъртта.
Сънувахте, че нещо бяхте... Сякаш бясни.
На съзнанието станахте осъзнатостта!
